Хората казват фантазията увлича. Не е вярно реалността увлича милион пъти повече. Показвайки веднъж истината, която живее в теб, това, че си различен, сантиментален, старомоден, самотен ставаш все по-силен и жаден да показваш реалността. Освобождаваш се. И то каква свобода само. Несравнима. Постоянно показвам снимки, които съм крила дори от себе си (като тези от сторитата ми днес). Хубаво е човек да прави сравнение. Къде е сега, къде е бил, как е стигнал до тук, за сметка на какво е изминал този път. Днес ровейки из старите албуми намерих тази снимка. (Дясната) Изрових веднага роклята с любопитство как ще ми стои 10 години по-късно. Ами.. 😄 половината от нея беше празна. И не само, самия силует ми хареса. Харесаха ми бръчиците, които разказват целия ми живот. Не ме отблъснаха и тъжните очи от вчерашната смърт на моето кученце. Защото всичко в огледалото съм аз. Една жена почти на 40, която е по-фина, нежна и чувствителна от своите 20. И винаги ще стои с изправена глава, в името на всички свои битки, които е спечелила.
