Днес е Световният ден на недоносените деца. Аз съм майка, която мина през това и ИСКАМ да говоря по темата, за да дам сила и да накарам много родители, чиито дечица се намират в Неонатологията, а техните сърца са свити да повярват, че всичко ще бъде наред. Че всичко се забравя и от тук насетне ги чака голямо щастие. А те винаги ще помнят колко борбено е тяхното мъниче. Алек тръгна да се ражда в 5ти месец. Отидох на поредния контролен преглед и ми съобщиха, че бебето е слязло в детеродния канал. От там насетне борбата беше на ЖИВОТ И СМЪРТ. Забраниха ми да докосвам корема си, да говоря, да галя, дори да се вълнувам за очакваното дете. Всичко можеше да предизвика контракции. Последва строго лечение, серклаж на горещо, болници. Два месеца бях на легло, с вдигнат таз, гледайки в тавана и молейки се да издържа. В нощта на 29 срещу 30.08 нещата просто тръгнаха. Беше последния ден на 7ми месец. Оказа се съвсем случайно, че е Александровден, а името на Алек беше измислено 10 години по-рано. Знаех, че така ще се казва синът ми. Няма да разказвам за болки и раждане, защото те са в реда на нещата. Ще разкажа как видях детето си цялото надупчено в игли и сонди. Памперсът беше голям колкото него. Не го взех на ръце. Не изживях момента, който всяка майка заслужава, след такава борба. Взеха го и ми остана да чакам. 10 дни беше в кувьоз, после още 11 не искаше да се храни. Не можех да го взема вкъщи. Този период е много тежък за всеки родител. Да се прибереш у дома без новороденото си дете. Да не знаеш как е то. Студено ли му е. Страх ли го е. Но в онзи период аз издържах със страшна сила. Не рухнах. Държах се и се борих. Ходех всеки миг, когато ми позволяваха. Не беше често. Шепнех му тихо колко ще бъдем щастливи заедно и да бъде много силен. Плача и ви пиша това. На толкова много майки помогнах след това. Писах по форуми, правех срещи. Разказвах им колко здрав е Алек. Колко нормално и силно детенце е. Аз самата съм родена в 7ми месец. Я ме вижте сега жена като скала. Бъдете силни! Това изпитание ще мине. А вие ще помните и разказвате на децата си колкото са силни и борбени. С Алек говорим много за това. Всичко лошо на този свят се забравя, но щастието до нас е за цял живот.
Вашият коментар
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.